ВОДОПАДИ – в интериорните решения водопадите следва да бъдат с много тънка преливна водна струя, наподобяваща „целофанена” ципа, равномерна и неразкъсваща се, трамплираща (в смисъл на отлепване от стената) и прибираща се към стената на преливника при нужда с оглед на редуциране на шума и водните пръски. Този водопаден ефект най-добре се получава при преливен ръб изпълнен от шлайфана каменна облицовка, най-често от гранит и изпълнен по специално разработен за това детайл на преливния ръб. Водата, достигайки до преливния ръб, трябва да бъде с напълно погасена енергия, което означава, че подходната скорост на водата при ръба на водопада трябва да бъде много малка, почти да няма движение, и тогава водата „изпълнява” желаната от нас и зададена форма на падане, и ъгъл на падане. Същото се отнася и за задпреливниковия резервоар при водопада, който е неразделна част от водопадното решение. Плътността (непрекъснатостта), по-скоро монотонността на водната струя по цялата широчина на преливния водопад не е задължителна и не винаги е най-доброто решение. В някои случай монотонната струя „натежава” върху водопадния ефект. Тук могат да се включат и някои взаймствани форми от естествените водопади в природата.
Тънкоструен преливен водопад изпълнен
от гранитен камък в офис на „Мобилтел”-
Централни хали – София
В екстериорното пространство преливният водопад най-често е елемент на многостъпална водна каскада, с добре оформени водни огледала и погасен хидравличен скок. Тук формата, направлението и височината на водопада са по свободни, както и нивото на шума. Всичко зависи от конкретната конюктурна ситуация и желанията на Поръчителя.
Много често преливните водопади както в интериора, така и в екстериора могат да бъдат изпълнени и от тънкостенна (1 mm) неръждаема иноксова ламарина, под най-различни форми – от куполобразна до линеен тип, като са възможни два варианта – конкретно разработена за целта ламаринена конфигурация и – прилагане на готови модулни решения. При тези водопади сравнително много по-лесно се постига тънкостенна преливна водна струя. За да не се получи разкъсване на водопадната струя е необходимо да бъдат спазени някой минимални стойности на захранващия дебит, който дебит зависи от широчината на преливника и височината на преливната струя. Разкъсването на струята не е желателно, води до увеличаване на шума на падащата вода. Когато са на открито, в зелената площ, ламаринените водопади трябва да бъдат подходящо „вградени” и маскирани с зелена растителност.